вторник, 1 май 2018 г.

"Жестока любов" - Ревю Алекс


Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:

1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.

И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

Часът е 10:40. Мястото е „първокласният“ вагон на влака София – Пловдив. Слънцето нахлува през мръсните прозорци. Пътувам сама, заобиколена от възрастни хора, някои похъркващи тихо, други говорещи на прекалено висок ток. Обстановката не е от най-приятните. Отегчавам се да гледам дърветата навън, които се размазват пред погледа ми и най- накрая бръквам в чантата си и вадя моето спасение. И всичко се променя за секунди.

Часът не е известен, но е късно вечер. Мястото е Сан Франциско или ако трябва да съм по-конкретна, коридор в изискана сграда в Сан Франциско. Етаж 18. Апартамент 1816. Вече не е пълно с възрастни хора. Е, добре де, има един възрастен мъж, но той по нищо не може да се сравнява със споменатите по-горе. Казва се Кеп. Той е един от първите герои, с които се запознавам щом очите ми зашарват по страниците на, както вече споменах, моето спасение. Това спасение, разбира се, си има име. Име, което дълго време няма да излезе от ума ми. „Жестока любов“. Противоречиво, а? Хем любов, хем жестока. Е, в творението на Колийн Хувър любовта между двамата герои, които, признавам, грабнаха вниманието ми още от началото, е точно такава. Жестока. Различна. Завладяваща. Но нека не избързваме. Да започнем с първата среща на нашите герои, която определено не е от най-романтичните.

Тя – изморена, изнервена, недоспала. Той – заспал, пиян... проснат пред вратата на апартамента, в който тя трябва да влезе. Между другото, тя е Тейт, а той е Майлс. Тейт е на 23 години и е студентка по медицина. Премества се да учи в Сан Франциско, но вместо да си наеме апртамент, тя решава в началото да заживее при брат си. Но за да заживееш някъде, първо трябва да се нанесеш, нали? Е, Тейт има доста големи затруднения с това. Както вече знаем, жените са нежният пол, и нашата героиня решава да потърси помощта на батко си Корбин. След един дълъг разговор по телефона, се оказва, че нафирканият до козирката младеж, всъщност е съседът на Корбин. Съсед, колега пилот (да, в тази книга има доста пилоти) и най-вече приятел.  И, както се досещате, Корбин не може да остави Майлс в коридора, затова моли сестра си да го внесе в апартамента и да го остави да си поспи. И от тук, дами и господа, започва историята на Тейт и Майлс.

Спокойно, спокойно, няма да ви развалям удоволствието от това да се гмурнете във водовъртежа на отношенията между тези двамата. Нищо няма да издавам! Само ще подскажа, че в това изключително увлекателно книжле има всякакви герои. Имаме си чаровната, умна и забавна Тейт, която не обича да ѝ се казва какво да прави. Имаме си и, разбира се, изключително привлекателния, студен, мрачен, намръщен, груб, не-искам-да-се-обвързвам-по-какъвто-и-да-било-начин Майлс. За къде сме без досадния сваляч, подвизаващ се под името Дилън, който тича след всичко, което има гърди, независимо, че съпругата му го чака вкъщи? Естествено, не може и без по-големия брат, който иска всичко да е наред със сестричката му.
Идва ред на един от най-любимите ми герои – осемдесет годишен дядо. Кеп ме караше да се усмихвам всеки път, но и ме караше ме да се замислям за някои не толкова смешни неща. И най-накрая, но не на последно място – Рейчъл. Рейчъл е минало. Рейчъл е и настояще. Абе, сложна работа. Докато прелиствате страниците на „Жестока любов“ изведнъж ще се озовавате шест години назад. И тогава ще разберете. Всъщност, ще разбирате малко по малко. Парченце по парченце пъзелът ще се нареди. Всичко ще се нареди. И всичко ще се разруши. И ще се нареди.

Тейт иска Майлс. Майлс не иска Тейт. Майлс иска Тейт. Но не я иска. Любовта между тях е необикновена. Силна. Унищожаваща. Жестока. И с всяка следваща страница, и вие като Тейт, ще искате още и още. И ще го получавате. Но след още няколко страници, ще ви бъде отнето. И така отново и отново. Ще прелиствате, ще попивате всяка дума максимално бързо. Ще се усмихвате, ще се мръщите, може и да ви се доплаче. Но със сигурност няма да оставите книгата, докато не стигнете 285 страница. Последната страница. Краят. И когато свърши... е, тогава пак ще поискате още.

Часът е 13:30. Слизам от влака, стиснала книгата в ръка. БДЖ не е толкова зле, стига да имаш някакво жестоко четиво, което да ти прави компания през целия път. Адиос
. И до следващия път.

За малко да забравя! Специални благодарности на издаделство "Ибис", които издават книгите на Колийн Хувър и на български език! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар